Постинг
31.08.2014 22:24 -
...
В морето от лица и несбъднати желания,
неизказани молитви и мълчаливи стенания
чувам странен шепот, пронизващо висок,
носталгично тих, но плашещо дълбок.
Тя е там, на края на света, загледана във тишината.
Тя създадена е да засенчи, може би, Луната.
Тя е светла мисъл и болезнена отрова.
Тя е нежната усмивка, даваща надежда нова.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 14
