Кой съм аз ли? Аз съм един от  многото които битуваме,живеем,тлеем  в  " Къщата на залеза "`Така наричат този наш дом`Надписа го видях на входната врата на тази 5-етажна сграда преди много зими и лета когато ме доведоха тук`Тука всички хора около мене са стари,болнави,недъгави`Всички са с угаснали погледи в които няма стремежи,желанея`Ние не излизаме от " Къщата на залеза "`Винаги сме вътре`Ние не гледаме през прозорците`Аз го направих няколко пъти преди`Отвън прозорците кипеше живот`Виждах ходещи хора,смеещи се хора,говорещи хора`Имаше автомобили,по булеварди и улици,рекламни табели,шум`Всичко това ми бе чуждо,непознато`Сякаш никога не бях живял там`Цената на този ден мога да посоча само аз`А не някой друг който не е бил в този ден а отстрани,от птичи поглед дава оценка,преценка за този и много други дни`Без да ги е видял,без да ги е преживял,без да знае,че всеки ден си има цена`И че тази цена може да посочи само този,който е живял в този ден`Защо? Защото аз ще заплатя тази цена`Искам или не искам!
Пишех за " Къщата на залеза "
И така,сутрин ходим на закуска`Влачим крака по дългите коридори под светлината на неонови лампи`Има жени,има мъже`Някои с патерици,някои с бастуни`Всички носим очила`Иначе не виждаме къде стъпваме`Закусваме и се връщаме в стаите си`Идват лекари,сестри,санитарки`Нищо не ни казват`Лекарите ни преглеждат`Казват нещо на сестрити и си тръгват`Сестрите ни дават  хапчета и си тръгват`Санитарките почистват и после   си тръгват`Оставаме насаме`Тихо е`Никой не говори`
От прозорците нахлува светлина`БОЖЕ! Колко е непоносимо светло`Как ме тормози този светъл ден`Слънчевите лъчи пронизват прозорците`Пронизват и мен`Носят ми страдание и болка`Веднъж да свърши този ден`Да няма глъчка,шум по улиците`По-добре ще съм`
После ни водят на баня`Банята ни е обща`Всички влизаме накуп`И мъже и жени`В банята аз се старая да не гледам жените`Отвратителни са`Нищо женско не е останоло в тях`Жените също полагат усилия да не ни гледат нас-мъжете`Отвратителни сме`Нищо мъжко не е останало в нас`И това го знаем много добре`След банята следва обяд`После-по леглата`Все още е светло`Все още го има това противно слънце`Веднъж да настъпи нощта`За да се поуспокоя`Тъй ще ми е по-добре`След многочасови мъки идва и мечтаната вечер`Прозорците потъмняват`Става мрачно,студено`Увивам се в одялото си`Гледам прозорците`В 9 вечерта биват загасени лампите`Настъпва тишина`После идва мрака`БОЖЕ! Колко е подтискащ мрака на нощта`Унасям се в сън`Сънувам кошмари`Хора с ампутирани крайници`Гладни,плачещи хора`Плачещи сърцераздирателно бебета`Сънувам множество от хора нападнати от друго множество от хора`Хора нападнати от комари,въшки,болести`Сънувам реки от кръв които помитат дървета,къщи`Събуждам се ужасен`Гледам прозорците`Нощ е`Пълен мрак`Не се чуват шум от коли,говор от хора по улиците и булевардите`Всичко е стихнало,притихнало`БОЖЕ`Веднъж да дойде денят`Светлият ден`Колко ще се зарадвам да свърши тази ужасна нощ`Но дълбоката нощ не свършва`Обратното`Става по-дълбока и по-мрачна`БОЖЕ!Дали ще има край тоя ужас?Най-накрая прозорците започнаха да просветляват`Да`Идваше дълго чаканият от мене ден`Грейна слънце`Лъчите му пронизаха прозорците`Те пронизаха и мен и ме накараха да се сгърча`Кога ли ще дойде нощта?
Преди много зими и лета говорех с възрастни хора`Питах ги как живеят вече на преклонна възраст`Отговорът им бе: "Старостта и разрухата са тежко бреме " Не са били точни` Старостта и разрухата са безмилостни`
   
                                       БЕРЛИН-ПЛОВДИВ

------------------------------------------------------------